Уилям Милър

Беше ли той наистина велик реформатор?

 

В своята епическа книга „Великата борба” Елън Уайт поставя Милър наравно с великите протестантски реформатори, като Лутер и Уиклиф. Заслужава ли Милър да бъде поставен наравно с тези гиганти на вярата? Наистина ли беше той велик реформатор?

 

Всеки от великите протестантски реформатори беше водач в своята църква, добре образовани, с отличителни теологични възможности и притежаваха влияние с важни последици. Елън Уайт споменава тези факти във „Великата борба”.

 

Уиклиф

„Уиклиф бе получил всестранно образование; за него страхът от Господа бе началото на мъдростта. В колежа се отличаваше с пламенна набожност, както и със забележителните си таланти и голяма начетеност. Настървено се стремеше да се запознае с всеки клон на знанието. Бе обучен в схоластична философия, в каноните на църквата и в гражданския закон - най-вече на родната си страна... Мощта на гения, широтата и пълнотата на познанията му предизвикваха почитта, както на приятели, така и на врагове. Привържениците му отбелязваха със задоволство, че героят им е на първо място сред умовете, ръководещи нацията...” (Великата борба, стр. 80)

 

Хус и Йероним

Хус учеше в провинциалното училище, а след това отиде в университета в Прага, където получи стипендия по бедност... В университета Хус бързо се отличи с неуморима прилежност и бърз напредък... След като завърши университетското си образование, стана свещеник, бързо получи известност и бе призован в кралския двор. Бе назначен за професор, а по-късно и за ректор на университета, чийто възпитаник беше. Само за няколко години скромният, образовал се по милост учен, стана гордостта на своята страна, а името му - познато по цяла Европа.” (Великата борба, стр. 98)

 

„В много голяма степен Йероним беше блестящ гений, красноречив и с широка ерудиция - дарби, които печелят общественото благоволение. Но по отношение на качествата, съставляващи истинската сила на характера, Хус бе по-великият.”(Великата борба стр.102)

 

Лутер

„Той постъпи в университета в Ерфуртна осемнадесет годишна възраст...Силна памет,живо въображение, ясно мислене и неуморимото им приложение скоро го поставиха в началната редица на сътрудниците си.” (Великата борба, стр. 121)

 

„Бе ръкоположен за свещеник и призован да напусне манастира, за да стане професор в университета във Витенберг. Тук се залови да изучава Писанието на оригиналните езици.

„След като се завърна от Рим, Лутер получи от университета във Витенберг титлата доктор по богословие.” (Великата борба, стр. 125)

 

Льофевър

„Един от първите, получил светлината, беше възрастният Льофевър - изключителен учен, професор в Парижкия университет.”(Великата борба, стр. 212)

 

Водачите на английската реформация

Барнс и Фрит, верните приятели на Тиндейл, бяха издигнати, за да защитават истината.Райдлис и Креймър ги последваха. Тези водачи на английската реформация бяха образовани мъже...”(Великата борба, стр. 248)

Реформаторите често бяха изправяни пред царе и държавни управители:

„Други учители, които със своите способности и знания се нареждаха в първите редици на видните за онова време личности, се присъединяваха към провъзгласяването на евангелието и то печелеше горещи привърженици сред всички класи на обществото от домовете на занаятчиите и селяните до кралския палат.” (Великата борба, стр. 214)

 

Сега сравнете това, което току що прочетохте за великите реформатори с Уилям Милър:

 

Великите реформатори

Уилям Милър

Били са на позиции с висока отговорност в своите църкви

Беше фермер, не църковен водач.

Бяха високо образовани. Те получиха продължително образование в църковна история и принципи на Библейско тълкуване.

„Не притежаваше предимствата на университетско образование.” (Великата борба, стр. 317) Не беше обучен на принципите за Библейско тълкуване.

Владееха свободно оригиналните Библейски езици.

Не разбираше оригиналните Библейски езици.

Бяха известни със своята научна дейност.

Не извърши никаква научна работа.

Говореха пред царе и управници.

Няма доказателства, че неговата вест дори е достигнала ръководителите на народа.

Проповядването им беше съсредоточено върху благовестието на Исус Христос.

Благовестието отсъстваше от проповядването му.

Отказаха да се отрекат от ученията си. Някои бяха убити мъченически.

Отказа се от ученията си и призна, че те са погрешни.

Техните учения водеха милиони хора към по-добър и щастлив живот.

Неговите заблуди заведоха хиляди хора в горчиво разочарование.

 

 

Вие решете:

Беше ли наистина той велик реформатор?